План за изготвяне на българизирана работна среда

Радостин Раднев

Анотация

Документът има за цел да дефинира понятието българизирана работна среда. Става въпрос за графична среда под Линукс, която да съдържа базов набор от програми и инструменти за задоволяване на нуждите на бизнеса и държавната администрация. До момента е свършена доста работа, но има и още доста за правене. Документът съдържа отчет за направеното и дефинира последващите конкретни стъпки, които трябва да бъдат направени за да се постигне целта. Как да инсталираме Google Chrome for Ubuntu.


Съдържание

1. Въведение
2. Българизирана работна среда
2.1. Кирилизация и локализация
2.2. Средства за текстообработка
2.3. Превод на базови програми
3. Мотиви за превод на свободен софтуер
4. Текущо състояние на преводите
4.1. Некачествените преводи
5. Българизирана работна среда
6. Търсят се спонсори

1.  Въведение

В глобален мащаб софтуерната индустрия бележи спад в последните 3-4 години. Главният проблем е високата неефективност на разработването на нов софтуер, както и нарастващите разходи за поддръжката на вече съществуващите системи. Комерсиалните разработчици на софтуер непрекъснато измислят нови начини за лицензиране, чиято единствена цел е да прибере парите на клиентите. От една страна качеството на комерсиалния софтуер пада, от друга цените му нарастват. Свидетелство за понижаване на качеството на софтуер са големия брой компютърни вируси и пораженията, които те създават. От трета страна нуждите на потребителите нарастват. Ако преди 10-15 год. на сигурността не се обръщаше голямо внимание, то в днешно време това е основно изискване към софтуера. За съжаление, комерсиалните производители на софтуер не са напреднали твърде много в това направление.

В пълен противовес на комерсиалния софтуер, свободния софтуер бележи забележително развитие. Има голям набор от свободен софтуер, които задоволява широк спектър от нужди. Като започнем от операционните системи Линукс (Linux) и Би Ес Ди (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD), минем през сървъра Апаче (Apache), на който се крепи световната мрежа и стигнем до графичните потребителски програми като: графичните среди КДЕ (KDE) и ГНОМ (GNOME); клиентите за електронна поща Еволюшън (Evolution) и Ка Мейл (KMail); браузърите Мозила (Mozilla) и Конкърър (Konqueror). Същевременно Линукс съдържа и изключително голям набор от средства за разработка на софтуер.

Едно от най-важните качества на свободния софтуер е неговата възможност да бъде изцяло локализиран, за да отговаря на нуждите на дадена страна и/или група от потребители. Локализацията ще бъде главната тема на документа.

2.  Българизирана работна среда

В офиса много често се използват ограничен брой програми. Обикновено 5-6, макс. до 10. Става въпрос за базовите приложения като: браузър; клиент за електронна поща; офис пакет; файлов браузър за достъп до файловете. В някои офиси се налага и използването на специализирани програми. Тях няма да ги разглеждаме тук, защото документът се фокусира върху създаването на базова работна среда. На базата на тази среда вече трябва да се изграждат тези специализирани програми.

2.1.  Кирилизация и локализация

Проблемът с кирилизацията на Линукс и свободния софтуер е решен отдавна. Под Линукс може да се пише без проблеми на кирилица. Примерно, графичната среда КДЕ много отдавна извърши преходът към Уникод и с това осигури безпроблемна поддръжка на всички езици. Нещо, с което дори и Уиндоус не може да се похвали.

Локализацията съдържа няколко неща свързани със системата. Става въпрос за поддръжка на кирилица, формат на датата, часа, числата, парите и др. Също така, локализацията решава проблема с малките и големите букви и подреждането на буквите според азбуката на даден език. Става въпрос за това компютърът да знае, че главно „А“ и малко „а“ са една и съща буква и да се реализира възможността за търсене чрез игнориране на регистъра (игнориране на главни/малки букви). Локализацията решава и проблема с подредбата на буквите според азбуката на даден език. Т.е., че след „А“следва „Б“.

Този проблем е решен отдавна от пакета БГ Линукс, чийто автор е Антон Зиновиев. Пакетът БГ Линукс отдавна е част от по-големите дистрибуции на Линукс и автоматично се инсталира, ако изберете в началото български език. Задачата е решена. Линукс има перфектна поддръжка на кирилица и български език.

2.2.  Средства за текстообработка

Едно от основните неща, за които служи компютърът е създаването на текстове: текстови документи; справки; писма и пр. Изключително важно е да има средства за подобряване на качеството на създаваните документи. Става въпрос за проверка на правописа, синонимен речник, граматическа проверка, българско-английски речник и пр. Скромно мога да отбележа, че аз съм автор на пакета БГ Офис, който решава голяма част от тези задачи. Проверката на правописа разпознава около 65 000 думи в основна форма, което прави около 1 200 000 словоформи. Последната версия на синонимния речник съдържа около 23 000 думи. Двупосочният английско-български речник съдържа съответно 46 000 и 43 000 думи.

Пакетът си пробива път към дистрибуциите. Продуктите на пакета БГ Офис се интегрират с всички свободни средства за проверка на правописа. Задачата е решена. Под Линукс могат да се създават текстове без правописни грешки.

2.3.  Превод на базови програми

Следващата стъпка към изграждането на българизирана работна среда е преводът на част от свободния софтуер.

До края на статията ще наблегна главно на превода на потребителски софтуер, който може да се използва в офиса. Ще се опитам да дам мотиви за превода на софтуер. Ще направя отчет на свършеното до момента и текущото положение на нещата. И в края ще се опитам да начертая план за развитие и да маркирам стъпките, които трябва да бъдат направени за осъществяването на целите.

3.  Мотиви за превод на свободен софтуер

Много хора си задават въпроса „Добре де, защо трябва да се превеждат програмите, като може и така да се използват?“ Други хора превеждат ей така, без ясна цел и посока, само за да кажат, че са превели нещо без да разбират защо го правят. Ето няколко от най-важните мотивите.

Една от съвременните максими звучи така „За да успее човек в днешно време трябва да има висше образование, да говори английски, да работи с компютър и да има шофьорска книжка.“ Определено тези потребители не са целева група. Има и друга група потребители като програмисти и системни администратори, хора свързани професионално с компютрите. Те също не са целева група. Не става въпрос за превод на програмни ръководства, нито за администрация на сървъри. В целевата група влизат хората над 35 год., занимаващи се с малък и среден бизнес на вътрешния пазар. В целевата група влизат и служителите от държавната администрация. В целевата група влизат хора на възраст, на които им се налага да ползват компютри спорадично, за да свършат някоя и друга задача.

Малкият и средният бизнес работещ на вътрешния пазар са дребни пекарни, фризьорски салони, магазинчета, книжарници, селскостопански производители. Често този бизнес е семеен. Става въпрос за всички хора, които произвеждат или предоставят някакъв вид услуга на вътрешния пазар. Те нямат стимули да учат английски. Но с навлизането на компютрите, електронното правителство, електронното банкиране и др. видове данъчни услуги, тези хора са потенциални потребители на компютрите. Много по-удобно за тях ще бъде да си плащат данъците, здравните осигуровки и сметките по Интернет. Също така, да се разплащат с доставчици и клиенти чрез Интернет. В момента такъв вид услуги не се предлагат много и няма голям брой потребители. Но с развитието на пазарната икономика в страната, броят на потребители на този вид услуги ще расте главоломно. Поради тази причина, те се явяват целева група от потребители на преведен софтуер.

За да използва държавната администрация свободен софтуер, този софтуер трябва да бъде преведен. Поне аз не виждам държавната администрация в скоро време да тръгне да използва софтуер на английски. Това беше и една от неофициалните причини за превода на Уиндоус и Майкрософт Офис. Държавната администрация закупи преведен на български език софтуер. И мисля, че няма съмнение, че държавната администрация ще използва свободен софтуер, само ако той е преведен на български език. Да се надяваме да видим свободен софтуер в държавната администрация без превод на български език е просто немислимо.

Към факторите може да се добави и увеличаване на пенсионната възраст и продължителността на живота. Ще има все повече хора, на които ще им трябват базови познания по работа с компютри, поради факта, че трябва да работят по-дълго и няма да могат да бъдат заменени с млади кадри.

Компютрите навлизат със страшна скорост в нашето ежедневие. Доста по-бързо, отколкото потребителите могат да научат английски език. Ако ползват преведени програми, те ще усвояват работата с компютър няколко пъти по-бързо (от 3 до 10 пъти по-бързо). Определено, преведените програми ще помогнат за по-бързото усвояване на знания от описаните групи от потребители.

4.  Текущо състояние на преводите

Преди около 2 години състоянието беше доста плачевно. Превеждаше се без идея, без ясна визия какво се прави и защо се прави. Резултатите бяха плачевни. Полупреведени програми с различни стилове и пълни с правописни и граматически грешки. Имаше дълги дискусии, които често бяха и много разгорещени. Като резултат се роди една спецификация заедно с речник на термините използвани в потребителския интерфейс. Документите бяха качени на сайта на Сдружение „Свободен софтуер“ и могат да бъдат намерени тук.

В момента има два значими проекта, които са в процес на завършване на превода. Един от най-големите и значими проекти е локализацията и преводът на Опън офис (OpenOffice.org). Българският има вече свое място на официалния сайт на Опън офис. Страницата може да бъде намерена на адрес http://bg.openoffice.org/.

Вторият проект, по който се работи активно в момента е локализацията и преводът на графичната среда КДЕ. Информация за него може да бъде намерена тук. Като обем КДЕ има над 90 000 съобщения. Половината от пакетите в КДЕ са преведени и проверени. Има известна част от старите преводи, които са в трагично състояние и една част, която все още не е започната.

Следните пакети са преведени и са готови за тестване: kdeaccessibility; kdeaddons; kdeadmin; kdeartwork; kdebase; kdegames; kdegraphics; kdelibs; kdemultimedia; kdenetwork; kdetoys; kdeutils. Има няколко готови, пакета, които не успях да ги проверя и да уеднаквя стила им: kdeextragear-3; koffice; kdepim. Това ще бъде моята следваща задача. Остават няколко пакета от КДЕ, които не са толкова важни и може да не бъдат превеждани, ако не се намерят доброволци.

Снимки на екрана на новата версия на КДЕ 3.3 на български език могат да бъдат намерени тук.

Един добър превод, който също заслужава внимание е преводът на браузъра Опера, но, за съжаление, той не е свободен софтуер.

4.1.  Некачествените преводи

За съжаление, с това се изчерпват качествените преводи. Останалите преводи са в много трагично състояние. Има програми, превеждани от различни преводачи. Започнати от един, после друг е превеждал и накрая преводът на програмата е в окаяно състояние. Една част от нещата следват един стил, друга част следват друг стил, а има и една немалка част, която не е преведена. Граматическите грешки се срещат навсякъде. Ако има едно правилно изречение в превода, това е постижение за преводача. Има повече думи с правописни грешки, отколкото правилно написани думи. Голяма част от преводачите, които участват в такива преводи не владеят български език, но продължават да превеждат с голямо самочувствие. Често интересът им се изчерпва много бързо и те зарязват преводите. След това се пуска нова версия на програмата, а преводът не е обновен, защото преводачът му е омръзнало да си играе на преводи. Много често псевдо преводачите не оставят адрес за връзка. Разработчиците на тези програми приемат преводите без проблеми. Те не говорят български език и за тях е невъзможно да оценят качеството на превода.

За съжаление няма ефективно противодействие срещу наложилият се модел. Просто моделът следва максимата „Каквото и сам си направиш, друг не може да ти го направи.“ От Майкрософт трябва да дадат медали на тези преводачи за разпространение на техния софтуер.

Преводите са изключително важни, за да може да се приеме даден продукт. Той се явява фасадата, лицето на програмата. Няма значение, колко е хубава програмата и как стабилно работи, ако се демонстрира с един куп дразнещи грешки. Потенциалните потребители веднага ще я отхвърлят. Всеки разумен човек ще си каже „Тез не могат да пишат, пък тръгнали софтуер да правят.“ Обикновените потребители не могат да разберат разликата, че програмите се пишат от едни други хора, които нямат нищо общо с хората, които ги превеждат и качеството на програмите не зависи от техните преводи. Но изводите, които те си правят са точно такива.

За съжаление, проблемът не се разбира от голяма част от псевдо преводачите. Те не могат да осъзнаят, че в вместо да изпишат вежди, изваждат очи. Не могат да разберат, че ако една работа не се върши като хората, по-добре изобщо да не се върши. Съжалявам, че изричам тези думи, но това е истината. Много по-добре е да няма превод, отколкото некачествен превод, който не стига, че не върши работа, но и отблъсква потенциалните потребители. Изкарал съм малко преводи от подобен тип, които могат да служат за образец какво НЕ трябва да се прави и защо е по-добре да няма подобни преводи и преводачи. Снимките се намират тук. Забележете, че това не е изключение. По-голяма част от преводите са в подобно положение.

В условията на глобализация, производителността на труда ще бъде важен фактор за просперитета на нациите. За да се увеличи производителността на труда на потребители, е необходимо унифициране на интерфейсите и преводите. В различните програми един термин трябва да означава едно и също нещо и съответната операция да се намира на едно и също място. Така ще се намали времето за запознаване с нови програми. За съжаление, ние не можем да влияем в голяма степен на промяната на потребителския интерфейс на дадена програма, но може да уеднаквим преводите, така че да улесним максимално потребителите.

5.  Българизирана работна среда

Въпреки гръмкото заглавие, става въпрос за списък от свободен софтуер, който се използва в офиса и е преведен на български. Значи трябва да се дефинира въпросният списък. Разбира се, той ще бъде отворен и към него ще могат да се добавят нови програми. Програмите трябва да бъдат насочени към офис потребителите и да са често използвани. Ето един примерен списък.

  • Графична среда - KDE, GNOME, XFce, Fluxbox.

  • Браузъри - Mozilla, Firefox, Konqueror.

  • Клиенти за е-поща - Thunderbird, Evolution, KMail.

  • Офис пакети - OpenOffice.org, KOffice, AbiWord.

Става въпрос за примерен списък. За добавяне на дадена програма в него, тя трябва да отговаря на определените критерии. Също така, може да има онлайн анкети, чрез които потребителите да определят коя програма да се включва. Разбира се, конкретни решения ще се вземат след задълбочени дискусии по темата.

6.  Търсят се спонсори

Търсят се спонсори за много малки неща. Става въпрос за сървър в Интернет, на който да се намират нещата. В момента нещата са разпилени по различни сайтове, а има нужда от консолидация. Част от спецификациите се намират на сайта на ССС. Друга част се намират на личния сайт на М. Балабанов.

Преводачите на ООо използват SourceForge, за да съхраняват преводите. За съжаление, SourceForge не поддържа добре кирилица и не става за дискусии. Също така, не в българската опорна мрежа и често връзката до него не е стабилна, особено за тези от нас, които ползват Интернет на по-евтини тарифи. От скоро има страница на официалния сайт на офис пакета.

Положението с преводът на КДЕ е подобно. Страниците за координация се намират на сайта ССС. В момента проектът изпитва остра нужда от система за следене на грешките. Предполагам, че и преводачите на ООо също имат нужда от такава система. И двата превода са завършени. Качеството е прилично, стават за ползване, но все още тук там има малки грешки, които трудно се забелязват. Трябва да се привлекат повече хора, които да използват преводите и съответно да изпращат съобщения за грешки. Мисля, че вече сме стигнали до този етап и навлизаме в етапа на изглаждане на преводите.

Надявам се чрез този документ и снимките приложени към него да привлека достатъчно внимание към проектите, за да може да има достатъчно на брой потребители на преведените версии. До тук добре, но потребители няма къде да докладват за грешки.

Молбата е отправена към доставчици на Интернет и хардуерни фирми. Не става въпрос за нещо непосилно. Чрез сравнително малко заделени средства след 1-2 години може да имаме българизирана работна среда, която да привлече вниманието на държавната администрация.