Важно е да се знае какви видове лицензи съществуват за разпространение на свободен софтуер. Има един доста голям списък с лицензи и сравнение между тях, който може да бъде намерен тук.
Основната разлика между лицензите за разпространение на свободен софтуер и комерсиалните лицензи е, че лицензите за свободен софтуер защитават правата на потребителите, за разлика от комерсиалните, които защитават правата на производителите на софтуер. Разбира се, лицензите за свободен софтуер защитават и правата на авторите. Тук ще разгледаме само два лиценза, като основно наблегнем на лиценза ДжиПиЕл (GPL).
Под лицензът БиЕсДи се разпространяват няколко операционни системи, като ФриБиЕсДи (FreeBSD), НетБиЕсДи (NetBSD) и ОпънБиЕсДи (OpenBSD). Тексът на лиценза на английски език може да бъде намерен тук. За съжаление, няма превод на български език.
Накратко, лицензът дава пълни права на потребителите да правят каквото си искат с изходния код. Изходният код може да бъде подобрен, дори може да бъде създадена нова програма на базата на съществуващата и тя да се разпространява със затворен код. Т.е. може да вземете изходния код, да го промените, да го затворите и да продавате новата програма. Има само едно, единствено условие. В новата програма да споменете имената на авторите на оригиналния код.
Причините за този тип лиценз са дългите съдебни дела относно правата върху софтуера. Накрая авторите решават да се откажат от всякакви права и разрешат на всеки да прави каквото си иска с кода, включително и да го затвори.
Преди няколко години компанията за компютри Ейпъл (Apple) използва направеното от разработчиците на ФриБиЕсДи, подобри го, затвори го и сега го продава като операционната система МакОС Хикс (MacOS X).
Лицензът ДжиПиЕл[6] е най-използваният, най-превъзнасяният и най-атакуваният лиценз. Целият свободен софтуер, принципите на разработката му, дори цялата тази статия се крепят на идеите заложени в лиценза ДжиПиЕл.
Авторът на лиценза - Ричард Столман - си поставя следните цели:
Гарантирана на правата на потребителите, които разгледахме в Глава 2.3, „Софтуер със свободен изходен код“.
Запазване на кодът, който се разпространява под него, винаги свободен. Това всъщност е основната разлика между лиценза БиЕсДи и лиценза ДжиПиЕл.
Гарантиране авторските права на автора и запазване на репутацията му.
Оригиналният текст на английски език може да бъде намерен тук. Лицензът има два превода на български език, които могат да бъдат намерени тук и тук. Няма да разглеждаме текста на целия лиценз, а само въведението и основните му цели. Ето част от въведението:
Когато говорим за свободен софтуер, имаме предвид свободата, а не цената[7]. Нашият GPL е направен така, че да Ви осигури свободата да разпространявате копия на свободен софтуер (и да взимате такса за тази услуга, ако желаете), също да Ви предостави изходните текстове на програмите или възможността да ги получите, ако искате, също да Ви позволи да променяте софтуера или да използвате части от него за създаването на нови свободни програми; също и да сте наясно как да правите тези неща.
За да защитим Вашите права, се налага да направим ограничения, които забраняват на който и да е да Ви откаже тези права или да Ви помоли да се откажете от тях. Тези ограничения водят и до определени отговорности за Вас, ако разпространявате копия на свободен софтуер, или ако го променяте.
Например, ако разпространявате копия на някаква програма, безплатно или срещу заплащане, трябва да предоставите на получателя всички права, които имате и Вие. Трябва да сте сигурен, че той, както и Вие, ще получи или може да получи изходните текстове на програмата. Освен това трябва да му покажете тези условия, за да може той да си знае правата.
Ние защитаваме Вашите права по два начина: (1) чрез авторски права за софтуера и (2) предлагаме Ви това Разрешение, което дава законно основание за копиране, разпространение и/или промяна на софтуера.
Също, за защита на всички автори и всеки от нас, ние искаме да сме сигурни, че всеки разбира, че няма никаква гаранция за работата на свободния софтуер. Ако програмата е променена от някой и предоставена на друг, ние изискваме получателят да знае, че това което има не е оригинала, тъй че всички проблеми, предизвикани от промените не трябва да се отразят на репутацията на оригиналния автор.
Накрая, всяка свободна програма се третира еднакво от софтуерните патенти. Искаме да предотвратим опасността разпространителите на свободни програми да придобият патентни разрешения, приватизирайки по този начин програмите. За да се предпазим от това, ние искаме всеки издаден патент да разрешава свободно ползване от всички, или да не се издава въобще.
Както сте разбрали, може да правите всичко с програмата, ако сте потребители. Ако направите подобрения, може да си ги ползвате само Вие. В момента, в който решите да продавате или разпространявате копия на програмата, трябва да дадете същите права, каквито имате Вие, на Вашите потребители. Т.е. ако вземете една програма и я подобрите, трябва да направите публично достояние промените. Или ако използвате код от такава програма, за да създадете нова програма, новата програма също трябва да се разпространява под лиценза ДжиПиЕл. С други думи, имате права докато сте потребител. Ако станете производител, трябва да дадете същите права на клиентите си. Разбира се, тази идея изисква достъп до изходния код на програмата.
[6] Съкращението идва от „General Public License“ или преведено на български означава „Общ публичен лиценз“.
[7] На английски „free“ има две значения: безплатен и свободен. Уточнението е необходимо само за английски език. В българския език разликите между безплатен и свободен са очевидни. За да определят значението по-добре, авторите използват следното сравнение „Free software“ is a matter of liberty, not price. To understand the concept, you should think of „free“ as in „free speech“, not as in „free beer“. Или преведено на български, става въпрос за свободата на словото, а не за безплатни кебапчета и бира по време на предизборна кампания.