Предпоставките за развитие на комерсиалния софтуер са ясни. Има търсене - ражда се предлагане. Има свободна пазарна ниша за дадена програма - намират се фирми, които да запълнят пазарната ниша и да предложат програмата. Поради тази причина ще се фокусираме само на предпоставките за развитие на свободния софтуер.
В предната глава разгледахме кое мотивира разработчиците на свободен софтуер. Очевидно, за да се създаде една свободна програма, сред потребителите и трябва да има достатъчно квалифицирани разработчици.
Проектът Апаче започва именно поради тази причина. Много квалифицирани кадри имат нужда от сървъра Апаче - и сървърът Апаче се ражда. Същата история е и със Линукс. Линус Торвалдс има нужда от операционна система, с която да се включи в Интернет. По това време за персоналните компютри има само ДОС (DOS), който няма възможности за включване в Интернет. Абсолютно същите мотиви ме стимулират и мен да създам проверката за правописа на български език.
Да обобщим, първо някой трябва да има нужда от съответната програма. И второто условие е, този някой трябва да е квалифициран разработчик. При наличието на тези две условия съответната програма се ражда. Разбира се, колкото повече потребители и програмисти има съответната програма, толкова по-бързо се развива.
Много хора имат нужда от дадено нещо, но малко се захващат да го направят. Друго качество, което трябва да притежава разработчика, е самосъзнание и желание за споделяне на идеи и код. Т.е. ако Линус Торвалдс беше разработвал сам Линукс, очевидно, днес ние нямаше да си говорим за Линукс. Това би коствало неимоверни усилия на Линус. Системата щеше да се развива много бавно и сигурно щеше да е във версия 0.2 (за сведение, в момента на писане на статията версията на Линукс е 2.6).
Друг много нагледен пример е проверката на правописа, на която аз съм автор. Лицензът не ме задължава да я направя публично достояние. След като съм я разработил, аз мога да си я ползвам сам. Но ако останалите разработчици правеха така, то очевидно, че нямаше да има Линукс, нямаше да има ОпънОфис орг и, съответно, аз нямаше дори да мога да си мечтая да направя проверка на правописа.
С други думи, участниците в процеса трябва да разберат простата истина, която е написана на сградата на нашето Народно събрание, че „Съединението прави силата“. Трябва да разберат, че споделянето на идеи, код и съвместната работа водят до неимоверно ускоряване на процеса на разработка на дадената програма и от това печелят всички.
Естествено, важна роля играе и лицензът ДжиПиЕл. Той се явява като гарант, че работата на разработчиците ще остане свободна и всички бъдещи подобрения, от други автори, ще спомогнат за по-бързото развитие на софтуера.
В Глава 4.2, „Средства за производство на софтуер“ доказахме, че за разработка на софтуер е необходим софтуер. А именно операционна система и средства за разработка като: компилатори, редактори, интегрирани среди и пр. Очевидно, че аз не мога да създам проверката за правописа без наличието на свободна ОС, без наличието на свободни средства за производство[8] и без наличието на свободен офис пакет. От своя страна разработчиците на свободния офис пакет ОпънОфис орг, ползват Линукс и компилатора на езика С/С++.
Наличието на свободна операционна система и наличието на свободни средства за разработка се явяват най-важния фактор за развитието на свободния софтуер.
Калоян Доганов в творбата си „Теоретични импликации на софтуерната революция“ е разгледал много подробно и с много примери същността на натрупването на софтуера. Любознателните читатели могат да намерят четивото тук.
Накратко, общността от разработчици на свободен софтуер преди 10 години беше заета да създава свободна ОС и свободни средства за разработка. Естествено, това по никакъв начин на влияе на обикновените потребители. Обикновените потребители искат потребителски програми като: ОпънОфис орг, графични среди, браузъри, счетоводни програми и пр. Т.е. преди да се премине към създаването на потребителските програми, трябваше да се създаде базата за развитието на свободния софтуер. В момента базата е създадена и фокусът е преместен към създаването на потребителските програми. Което от своя страна привлича повече обикновени потребители, а не само разработчици. Разбира се, това води до отражение на свободния софтуер в медиите, в живота на обикновените потребители, в политиката на правителствата и фирмите.
Или казано по друг начин, трябваше да се акумулира (натрупа) едно достатъчно голямо количество от свободен софтуер. Трябваше да се създаде базата на свободния софтуер, за да може той да се явява фактор в днешно време.
Натрупването е възможно благодарение на един основен принцип, който е широко разпространен в свободния софтуер. Ерик Реймънд (Eric S. Raymond) в своето есе „Как да стана хакер“ дефинира много просто въпросния принцип „Никой и никога не трябва да решава един проблем два пъти“. Български превод на есето може да бъде намерен тук. Въпросният принцип се реализира много лесно със средствата на свободния софтуер. Той е заложен в принципите на свободния софтуер. Принципът помага неимоверно много за развитието на свободния софтуер, понеже увеличава производителността на труда, спестява създаването на едни и същи модули по няколко пъти. Също така, спомага за избягването на другия принцип дефиниран в същото есе „Скуката и рутината са злини“. Същият автор доразвива въпросните принципи в едно друго есе - „Катедралата и базарът“. Български превод на „Катедралата и базарът“ може да бъде намерен тук.
В миналото софтуерът се е разпространявал на дискети. Дискетите съдържаха максимум 1.4 МБ информация и струваха около 5 лв. С развитието на технологиите се появиха компактдисковете, които могат да съдържат над 500 пъти повече информация и струват 10 пъти по-евтино от дискетите. В днешно време софтуерът се разпространява или на компактдискове, или чрез Интернет.
Преди 10 години свободният софтуер се е разпространявал по доста допотопен начин. Изпращате 10 лв. в плик на даден адрес и от там Ви пращат колетче с 2-3 дискети. Само за сравнение, в днешно време е необходимо едно щракване с мишката, за да изтеглите някоя програма. Още едно щракване и програмата се инсталира. Ако програмата е свободен софтуер, няма нужда от регистрация, няма нужда да се притеснявате за лицензни такси, няма нужда да се притеснявате, че имате нелегален софтуер на компютъра си.
Един прост пример, зареждате следния адрес http://www.openoffice.org/ и изтегляте офис пакета ОпънОфис орг. В зависимост от връзката може да се наложи да изчакате повечко. Но ако имате бърза връзка, ще Ви отнеме 5-10 мин. След това инсталирате пакета и проверявате дали Ви върши работа, дали отговаря на изискванията Ви. Няма регистрация, няма такси, няма притеснения за нелегален софтуер. Ако Ви върши работа - го ползвате. Ако не - го изтривате. Дори и да го оставите, той не пречи. Никой не може да Ви обвини, че притежавате нелегален софтуер.
Друг важен фактор това е, намаляването на цените на компютрите и на Интернет. В днешно време компютрите са много повече достъпни, отколкото преди 10 год. Интернет също е по-достъпен. Това доведе до увеличаване на потребителите. Някои от тях са разработчици или имат желание да помогнат с нещо, което от своя страна доведе до включване на нови хора в процеса на разработка на свободен софтуер.
Интернет е нова технология, която промени Света. Интернет предоставя много нови начини за общуване, правене на бизнес, обмяна на мисли, идеи, съвместна работа и др. Очевидно това ускорява неимоверно много процеса на разработка на свободен софтуер. Развитието на Интернет допринася изключително много за развитието на свободния софтуер.
[8] За сведение при разработката на проверката на правописа се използва езика Пърл (Perl), локализацията (българизацията) на Линукс от Антон Зиновиев (пакетът БГ Линукс - bglinux). Естествено, ползва се и Линукс и изключително високопроизводителните средства за обработка на текстови файлове като командите: sort, uniq и др.