В момента Линукс е готов заместител за Уиндоус. Има голям избор от графични среди, подходящи за начинаещи потребители. Някои от комерсиалните дистрибуции като Мандрейк и СуЗе са по-лесни за инсталиране и настройка, отколкото Уиндоус. Разпознаването на хардуера и настройката на системата става автоматично. Има около десетина стъпки, където трябва да потвърдите или въведете информация от сорта на потребителски име и парола за влизане в системата.

За Линукс има няколко браузъра. По известните са Mozilla и Konqueror. Те са свободен софтуер. Браузърът Opera, който е комерсиален, също го има за Линукс.

Има много богат избор на клиенти за е-поща. С Mozilla идва един. В КДЕ има вграден, който се казва KMail. Има две системи за синхронизиране на работата в екип. Става въпрос за проекта Kroupware, който разгледахме по-рано и за който казахме, че е създаден по поръчка на Германското правителство. Той се интегрира напълно с графичната среда КДЕ. Evolution е друг продукт за работа в екип.

Има няколко офис пакета с отворен изходен код. Най-известният е OpenOffice.org. Друг по-известен е KOffice, който се интегрира с КДЕ. Трябва да споменем и AbiWord и Gnumeric за графичната среда Гном.

В Линукс има изключително голямо разнообразие от езици за програмиране, редактори и интегрирани среди за разработка. Това е система направена от разработчици и е логични изборът на средства за разработка да е голям.

До момента разгледахме накратко използването на Линукс като работна станция. Не знам дали е нужно да разглеждаме възможностите на Линукс като сървър. Фактът, че сървърът Апаче работи на 70% от сървърите в Интернет мисля, че е повече от достатъчен. 90% от сайтовете в България използват свободен софтуер и по специално: Апаче, базите от данни MySQL или PostgreSQL, езиците за програмиране на уеб приложения (уеб сайтове и портали) PHP, Python, Perl. Всъщност въпросната комбинация е позната като LAMP (Linux, Apache, MySQL, PHP или Python, или Perl).

Почти всички производители на сървърен софтуер са прехвърлили продуктите си за Линукс, въпреки че те от своя страна не са свободен софтуер. Става въпрос за АйБиЕм (IBM) и техните продукти като базата от данни DB2 и сървъра WebSphere. Всички продукти на Оракъл (Oracle) ги има за Линукс. Даже от компанията заявиха, че минават изцяло на Линукс. Всички компютри, които ползват във фирмата, ще работят на Линукс. Продуктите на Сън Майкросистемс (Sun Microsystems) също ги има за Линукс. Става въпрос за Java и технологиите, свързани с Java.

Има няколко интересни изследвания, които са много задълбочени и описват много добре състоянието на свободния софтуер. Изследванията могат да бъдат намерени в секцията „Библиография“ и са задължително четиво за мениджърите в сферата на ИТ.

За да сме наясно дали може да се използва свободен софтуер за работна станция, трябва да разгледаме състоянието на строго специфичните програми, насочени към българския пазар и потребител.

Линукс е локализиран доста отдавна от Антон Зиновиев. Той е автор на пакета bglinux. Датите, часът, превключване между кирилица и латиница, и др. неща, специфични за българския потребител са направени. Пакетът bglinux отдавна е част от по-големите дистрибуции на Линукс и автоматично се инсталира, ако изберете в началото български език.

Проектът БГ Офис, на който аз съм автор, има за цел да направи свободна проверката на правописа за продуктите със свободен код. Освен проверка на правописа, има модул за сричкопренасяне, синонимен речник, двупосочен българско-английски речник. Всички те се интегрират с почти всички свободни програми, които имат нужда от такива модули. Става въпрос за клиенти за е-поща, офис пакети, текстови редактори и др. Проектът има и модул за граматическа проверка на български език, който е в начална фаза на разработка. Плановете включват и разработка на система за автоматичен превод от и на английски език. Продуктите на проекта си пробиват път към дистрибуциите на Линукс. Дебиан и някои от комерсиалните дистрибуции предлагат части от проекта БГ Офис, които се инсталират автоматично.

Голяма част от свободните програми са преведени на български, но все още качеството на преводите не е задоволително. Има още какво да се желае в тази насока. За съжаление, още много работа трябва да се свърши, за да стане системата използваема за хората, които не разбират английски език.

За съжаление с това се изчерпват специфичните български програми. А определено има нужда от счетоводни и финансови програми, понеже те са най-често използваните от бизнеса.

В България съществуват няколко различни неформални групи свързани с Линукс. Има официално регистрирано сдружение за свободен софтуер, чиито цели са да рекламира Линукс. Сдружението се занимава с организиране на инсталационни фестове и семинари. За съжаление, сдружението не развива софтуерни проекти. Адресът на сдружението е http://www.fsa-bg.org/.

Един от най-известните сайтове за информация, новини, статии и взаимопомощ в България е Линукс за българи.

В предните глави разгледахме движещите принципи на свободния софтуер. Надявам се, че успях да убедя читателите в ползата на свободния софтуер. При така зададените параметри на системата е ясно, че свободния софтуер ще продължи да съществува и да се развива с по-бързи темпове, от несвободния софтуер. След като има свободни средства за разработка на софтуер, след като има много голямо натрупване на свободен софтуера, мисля, че е ясно, че фокусът ще се премества към потребителските програми. Свободният софтуер достигна критична маса, която ще му позволява да се разраства лавинообразно.

Ако дадена програма има много потребители, които са и разработчици, то тя ще се развива бързо. По тази логика прогнозата за бъдещето е лесна. Програмите за всекидневна употреба, които имат достатъчно критична маса от потребители - разработчици, ще се развиват бързо. Програмите, които имат ограничен брой клиенти, ще продължат да струват скъпо. Ако Вие сте единствения потребител на дадена програма, не може да изисквате някой друг да я направи без пари. Ако я поръчате на фирма, то програмата ще струва скъпо. Независимо от това дали се разработва със свободен или комерсиален софтуер. Предимството в този случай може да дойде от липсата на лицензни такси и разходи за закупуване на комерсиален софтуер, необходими за разработката и експлоатацията на системата. Разбира се, и свободата да избирате и управлявате по-гъвкаво ИТ във Вашата фирма.

Изграждането на дадена информационна инфраструктура или система, зависи от много неща. Изискванията за 1 компютър се различават от изискванията за 10 компютъра. Те пък от своя страна се различават от изискванията на организация със 100 компютъра. А има организации и системи, които трябва да поддържат над 1 000 компютъра. В този случай изискванията са съвсем различни. Поради тази причина, няма универсална рецепта за мигриране или изграждане на дадена информационна инфраструктура на базата на свободен софтуер. Разбира се, съществуват няколко общовалидни правила, които трябва да се спазват.

Ключовата дума при мигриране или вземане на решение за това какъв вид софтуер да се използва е „планиране“. То всъщност навсякъде е така и едва ли казвам нещо ново. В докладът на Световната банка, който разгледахме в предната глава, именно думичката планиране е най-често споменаваната. Докладът е задължително четиво за тези, които искат да мигрират или да ползват свободен софтуер. В него се разглеждат няколко успешни проекта за използване и мигриране към свободен софтуер. Също така, се разглеждат и по-важните проекти със свободен софтуер, които придават облика на Линукс днес. Докладът се намира тук.

Друг важен момент при изграждането на системи е използването на стандарти. Темата бе дискутирана в предната глава. Тук отново ще повторим, че използването на стандарти е просто задължително, независимо от това дали се използва свободен или комерсиален софтуер.

Разбира се, преди да вземете каквото и да е решение, разучете дали програмите, които мислите да използвате ги има за Линукс. Очевидно, че ако Ви трябва счетоводна програма, мигрирането няма да е възможно или ще е по-трудно. Но ако Ви трябват програми за достъп до Интернет и офис пакет, мигрирането е напълно възможно. Т.е. вижте какви случаи на използване имате във Вашия бизнес. Някои хора правят обратното. Първо купуват нещо и после се чудят какво да го правят. Т.е. елиминирайте бизнес случая „Купих си мотор, после обаче се оказа, че съм в Сибир и ми трябва не мотор, ами моторна шейна.“

Възможно е да мигрирате и частично. Примерно, имате легално закупен Уиндоус, който Ви върши работа, но Ви трябва офис пакет. Пробвайте ОпънОфис орг. Той върви и под Уиндоус. Никой няма да Ви иска пари, за да го изтеглите и да го пробвате. Ако нямате бърза връзка с Интернет, проверете дали го няма в някое компютърно списание. Често компютърните списания, които се разпространяват в България, включват компактдиск със софтуер, който се разпространява свободно. Също така може да го поръчате за 5 лв. от някой сайт, който се занимава с продажба на свободен софтуер.

В заключение, мигрирането или изграждането на информационна инфраструктура е процес, а не еднократно действие. Ако имате някоя система, която работи на комерсиален софтуер, не означава, че трябва да я мигрирате веднага към свободен софтуер. Използвайте я и когато трябва да я подмените или разширите, обмислете възможността за използване на свободен софтуер.

Ако решите да мигрирате или да използвате Линукс, идва следващия въпрос „Коя дистрибуция да използвате?“ Уиндоус има само един производител и това улеснява много нещата. Но Линукс има различни дистрибуции. Някои от тях комерсиални, други некомерсиални.

Голяма част от потребителите използват Линукс не заради цената, а заради факта, че е по-стабилен, по-надежден, по-сигурен и може да се настройва за всякакви нужди. В България средната заплата не може да се сравнява със средната заплата в САЩ или Западна Европа и затова цената е много важен фактор. Забележете, че има версии на Линукс, по-скъпи и от Уиндоус.

Ако искате да плащате, аз бих Ви препоръчал да използвате СуЗе (SuSE). Все пак немците са с доказани традиции в техниката. Немското качество и перфекционзъм са се превърнали в нарицателно. Немците имат същите проблеми с тяхната азбука, каквито имаме ние с кирилицата^[10]. Затова СуЗе обръща голямо внимание на локализацията и в това отношение са перфектни. При използването на комерсиална дистрибуция, трябва да обърнете внимание и на цената. Защото цените на отделните дистрибуции и цените на услугите, който предлагат компаниите, варират. Някои от тях са по-скъпи от Уиндоус дори.

Ако искате да минимизирате Вашите разходи за ИТ, Дебиан е отличен избор. Ако използвате Дебиан, не сте зависими от компания. Няма да плащате такси. Имате гарантирано обновяване. Ако имате проблеми, може да наемете някой да Ви ги разреши и да Ви проведе един курс за работа с Дебиан. Със сигурност този вариант ще Ви струва по-малко, отколкото ако използвате комерсиална дистрибуция. Силата на Дебиан се показва, ако имате нужда да инсталирате и управлявате голям брой компютри. Тогава може да възложите инсталацията на една фирма, поддръжката на друга, обучението на трета и пр. Защото ресурсите на Дебиан са достъпни в еднаква степен на всички хора, независимо дали става въпрос за голяма или малка компания, или независим разработчик. Всеки един от тях има равноправен достъп до сайта на Дебиан и до документацията. Това означава повече участници на пазара, по-добра конкуренция и съответно по-ниски цени.

След толкова много приказки е добре да дадем един примерен план за въвеждането на свободен софтуер в образованието. Има няколко причини да се избере образованието, пред другите сфери:

Преимуществата на Линукс пред Уиндоус са очевидни. Уиндоус е със затворен изходен код и в занятията по програмиране няма как да се покаже на студентите как работи Уиндоус. Линукс е със свободен изходен код. Който има желание може да го разглежда, да си играе с него, да експериментира. Ако трябва да направим сравнение, Уиндоус е като количка с дистанционно управление. Можеш да си играеш с нея, но бързо омръзва, защото не можеш да видиш как работи. За сравнение, Линукс е като конструктор. С него можеш да си направиш кола или камион, може да преместиш двигателя отпред, може да разместиш бутоните на дистанционното управление и да видиш дали ще работи. Може да видиш как работи и да го подобриш. Да се преподава операционни системи с помощта на Уиндоус е все едно да се преподава специалността Двигатели с вътрешно горене и да няма разрез на един двигател. Вместо това да се показва една и кола и да се обяснява на студентите „Ето там вътре е двигателя, само че не можем да отворим капака и да го разглобим, за да видим как работи.“

Накрая трябва да споменем, че използването на Дебиан в този случай е задължително. Една хомогенна среда се управлява и поддържа по-лесно, отколкото ако имаме различни дистрибуции. Ако се толерира някоя дистрибуция, става монопол и образованието започва да зависи от дадена компания. Разбира се, мигрирането от една дистрибуция на Линукс към друга не е кой знае колко трудна задача, но все пак е разход. Използването на Дебиан не е монопол, защото Дебиан не е компания. Това е некомерсиална дистрибуция. Инсталирането, поддръжката и обучението ако са наложителни, могат да се поръчат от различни фирми.

Единственото, което трябва да се направи, е списък с необходимите програми, които трябва да се инсталират. Споменахме, че Дебиан има над 10 000 програми. Инсталирането на всички от тях е безумие. Затова трябва да се направи списък с минималните изисквания към системата. Ето нещо примерно:

При така подготвеното задание всяка образователна институция може да реши дали сама да се справи с проблема или да потърси помощ от фирми. Заданието трябва да е едно, за да бъде хомогенна система и да може да се управлява и поддържа по-лесно.