В глобален мащаб софтуерната индустрия бележи спад в последните 3-4 години. Главният проблем е високата неефективност на разработването на нов софтуер, както и нарастващите разходи за поддръжката на вече съществуващите системи. Комерсиалните разработчици на софтуер непрекъснато измислят нови начини за лицензиране, чиято единствена цел е да прибере парите на клиентите. От една страна качеството на комерсиалния софтуер пада, от друга цените му нарастват. Свидетелство за понижаване на качеството на софтуер са големия брой компютърни вируси и пораженията, които те създават. От трета страна нуждите на потребителите нарастват. Ако преди 10-15 год. на сигурността не се обръщаше голямо внимание, то в днешно време това е основно изискване към софтуера. За съжаление, комерсиалните производители на софтуер не са напреднали твърде много в това направление.

В пълен противовес на комерсиалния софтуер, свободния софтуер бележи забележително развитие. Има голям набор от свободен софтуер, които задоволява широк спектър от нужди. Като започнем от операционните системи Линукс (Linux) и Би Ес Ди (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD), минем през сървъра Апаче (Apache), на който се крепи световната мрежа и стигнем до графичните потребителски програми като: графичните среди КДЕ (KDE) и ГНОМ (GNOME); клиентите за електронна поща Еволюшън (Evolution) и Ка Мейл (KMail); браузърите Мозила (Mozilla) и Конкърър (Konqueror). Същевременно Линукс съдържа и изключително голям набор от средства за разработка на софтуер.

Едно от най-важните качества на свободния софтуер е неговата възможност да бъде изцяло локализиран, за да отговаря на нуждите на дадена страна и/или група от потребители. Локализацията ще бъде главната тема на документа.