Интересен въпрос „Какво е софтуерът, продукт или услуга?“ Май повечето хора си мислят, че е продукт. В ранните години на софтуерната индустрия, софтуерът се е разглеждал като продукт. Но в последствие, започна да се разглежда като услуга. Дори Майкрософт обяви, че разглежда софтуера като услуга.

Сървърите за бази от данни (а и не само те) имат различна цена в зависимост от това, дали го ползват 10 или 100 човека. Ако разгледаме един типичен продукт като кафе машина, ще видим, че подобно ограничение не съществува за кафе машината. Когато си купувате кафе машина, никой не Ви пита дали ще я ползват 10 или 100 човека. Значи има разлика между кафе машината и сървърите.

Нека да разгледаме и нашумялия натиск над Интернет залите, че не могат да ползват Уиндоус 98, защото нямат право да го отдават под наем. И отново примера с кафе машината. Когато си купувате кафе машина, никой не Ви пита дали ще я ползвате у Вас или ще правите кафене с нея.

И последния пример, разбира се, заявката на Майкрософт, че те не няма да продават повече Уиндоус, а ще го отдават под наем за срок от 3 години.

Големите фирми, държавните агенции и др. сключват договори за цялостно софтуерно обслужване. Доставка на софтуер, инсталиране, разработка на нови системи, интегриране на системи, обучение на персонала и пр. Ако разгледаме една такава сделка, то дялът на софтуера в цялата сделка е много малък. В крайна сметка, стигаме до заключението, че софтуерът е услуга.

Преди да преминем към тази тема трябва да разгледаме някои определения и разлики между Линукс и Уиндоус.

Потребителите, които идват от света на Уиндоус, знаят, че след като инсталират Уиндоус, те трябва да инсталират още няколко приложения, за да стане използваем. Това е така, защото Уиндоус има много малко програми, включени в инсталационния компактдиск. За разлика от него, Линукс идва на няколко компактдиска (от 3 до 7, според дистрибуцията). Обикновено, по време на инсталиране на Линукс се инсталират всички необходими програми за Вашата работа. Поради тази причина, когато се спомене Линукс или дистрибуция на Линукс, се разбира пълен комплект от програми, необходими за всекидневната работа. Става въпрос за програми и библиотеки от порядъка над 10 000.

Линукс е структуриран по различен начин от която и да е друга операционна система. Поради свободния характер на системата и факта, че не може всичко да се изпълнява от един проект (човек), имаме множество малки проекти, които не са свързани помежду си. Примерно, Линус Торвалдс ръководи програмирането на ядрото, което като дял е около 2% от цялата система. Други проекти създават различни програми, с чиято помощ се окомплектова цялата система.

Окомплектоването на Линукс не е лесна задача. То включва събирането на различни програми от Интернет заедно и създаването от тези програми на една цялостна, завършена система. С тази нелека задача са се заели различни фирми. Те събират програмите от Интернет, компилират ги, записват ги на компактдиск, добавят инсталираща програма и ги разпространяват. Това се нарича дистрибуция на Линукс. По-известните дистрибуции на Линукс са Ред Хат (RedHat), СуЗе (SuSE), Мандрейк (Mandrake). Пълен списък на дистрибуциите може да се намери на сайта http://distrowatch.com/.

Изброените по-горе дистрибуции са комерсиални. Т.е. правят се от фирми. Разбира се, има и некомерсиални дистрибуции. Т.е. дистрибуции, които се правят от доброволци. Дистрибуции, които се развиват по същия начин, както се развиват проектите с отворен код. Най-известната, некомерсиална дистрибуция е Дебиан (Debian).

Основната разлика между комерсиалните и некомерсиалните дистрибуции е същата, както между комерсиалния и свободния софтуер. Компаниите правят дистрибуциите, за да печелят пари. Некомерсиалните дистрибуции съществуват, за да бъдат ползвани от създателите им, а не за да бъдат продавани (пряка и косвена печалба).

В днешно време почти всички компютри са включени в Интернет. Това ги прави изключително много уязвими за атаки от най-различни злонамерени индивиди. Това от своя страна, прави поддръжката и обновяването на една операционна система изключително важен фактор. Всяка една модерна операционна система има начин за обновяване на програмите. Често се откриват грешки или пропуски в сигурността на софтуера. След като някоя грешка бъде открита и оправена се пускат сервизни пакети или кръпки^[9] за съответната програма. Въпросните сервизни пакети или кръпки най-често се разпространяват по Интернет. Обикновено, операционната система автоматично проверява за наличието им и Ви уведомява.

Правенето на бизнес със свободен софтуер трябва да се различава от продажбата на несвободен софтуер. Лицензът ДжиПиЕл задължава авторите на свободния софтуер да предоставят същите права на потребителите. Т.е една фирма не може да се издържа от продажбата на свободен софтуер, защото всеки клиент има право да използва програмата на неограничен брой компютри, да я разпространява и дори да я продава.

Вместо продажбата на софтуер, компаниите, занимаващи се със свободен софтуер, се насочват към услугите. Събиране на няколко хиляди програми на компактдиск и продажбата им. Създаване на автоматична система за обновяване и поддръжка. Изграждане на нови компютърни системи на базата на свободен софтуер, мигриране на съществуващи системи към свободен софтуер с цел намаляване на разходите по експлоатация и др.

Друг начин за правене на бизнес това е, двойното лицензиране на даден продукт. Някои от по-известните продукти, които се разпространяват под два лиценза, са библиотеката Qt, системата за управление на бази от данни MySQL, офис пакетът StarOffice. Ако искате, може ползвате този софтуер за лични нужди или за създаване на свободни програми. Но ако искате да правите несвободен софтуер с въпросните програми, трябва да си закупите, копие което Ви дава правото да правите несвободни програми и да ги продавате. Нека да разгледаме отделните случаи.

Библиотеката Qt започва развитието си като много-платформена библиотеката за създаване на графични приложения. В последствие се добавят още един куп функции, които я превръщат в конкурент на Java и .NET. С помощта на библиотеката Qt, може да създавате програми за Уиндоус, Линукс, Юникс и Макинтош. Под Линукс библиотеката има версия, която се разпространява под лиценза ДжиПиЕл. Което означава, че може да я ползвате, за да създавате само свободни програми, лицензирани под ДжиПиЕл. Под останалите платформи библиотеката Qt се разпространява с комерсиален лиценз. Също така, и под Линукс има версия, която се разпространява с комерсиален лиценз. Това дава свободата на потребителите на избират. Ако искате да пишете свободна програма или програма за свои собствени нужди, може да използвате свободната версия под Линукс. Ако искате да създавате комерсиален софтуер, поръчвате си комерсиалната версия и може да създавате комерсиален софтуер за Линукс, Юникс, Уиндоус и Макинтош. Също така, комерсиалната версия има повече възможности от свободната.

Положението със системата за управление на бази от данни (СУБД) MySQL е подобно. Разбира се, свободната версия няма поддръжка от страна на компанията. Ако искате поддръжка, трябва да си платите.

И третият случай, който ще разгледаме, е офис пакетът СтарОфис (StarOffice). Това е версия на ОпънОфис орг. СтарОфис е собственост на фирмата Сън Майкросистемс (Sun Microsystems). Преди няколко години фирмата взема решение да отвори изходния код на СтарОфис. По този начин се ражда ОпънОфис орг. Изходният код на офис пакета ОпънОфис орг се разпространява под два лиценза - под ДжиПиЕл и под специален лиценз на Сън. Това дава право на Сън да използва изходния код на ОпънОфис орг, да го модифицира, да го затвори и да продава комерсиалния офис пакет СтарОфис. В сравнение с ОпънОфис орг, СтарОфис има добавени няколко допълнителни модула и функции. Разбира се, СтарОфис има поддръжка от страна на Сън.