Преди няколко години, когато Интернет не беше толкова развит, печеливш бизнес модел беше да се продават дистрибуциите на Линукс на компактдискове. Със закупуването на дадена дистрибуция на Линукс, потребителят получаваше повече, отколкото със закупуването на Уиндоус, а и цената определено беше по-ниска.
С развитието на Интернет и поевтиняването на записващите устройства, стана сравнително лесно да се изтегли дадена дистрибуция от Интернет и да се запише на компактдискове в домашни условия. Дори стана по-евтино и по-бързо да се използва този начин, отколкото да се отиде до магазина и да се закупи дистрибуцията за 50 долара. От друга страна, за да привлекат повече потребители, компаниите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс, дълго време разрешаваха безплатно изтегляне на техните дистрибуции.
Днес за Линукс се говори все повече и повече. Все повече и повече организации го избират, вместо Уиндоус. Някои изследвания, за мотивите за миграция или избор на Линукс пред Уиндоус, нареждат причините за избора на Линукс в следния ред:
Стабилност - Линукс е по-стабилен от Уиндоус, не забива и няма нужда да се рестартира.
Сигурност - Линукс е по-сигурен и устойчив на вируси и атаки, отколкото Уиндоус.
Възможността да нагласяш почти всички параметри на Линукс, нещо което го няма в другите ОС.
По-ниска цена на закупуване и поддръжка.
Както виждате цената е поставена на четвърто място. Разбира се, става въпрос за изследвания в САЩ, където 500 долара е средната седмична заплата и заделянето на пари за покупката на Уиндоус не е голям проблем, както в България. В България, може би, цената ще бъде поставена на първо място заедно със стабилността, ако се проведе подобно изследване. Наблягам на тези факти, за да стане ясно, че с развитието на Линукс, компаниите, занимаващи се с дистрибуция му, ще спират безплатните оферти и ще започнат да слагат цени на услугите, които извършат.
Много хора преди се чудеха как така можеш да си изтеглиш Линукс безплатно от Интернет. И съвсем логично задаваха въпроса „Има ли безплатен обяд?“ Голяма част от тях го ползваха и без да си задават този въпрос. В края на 2003 год. компанията Ред Хат (RedHat), лидер сред дистрибуциите на Линукс, обяви, че прекратява безплатното разпространение на Линукс, спира безплатната поддръжка и обновяване по Интернет и съответно обяви цени за въпросните услуги. Доста хора, свикнали на безплатното, се ядосаха. Други, които бяха само наблюдатели, си казаха „Що да мигрираме на Линукс, след като и той стана платен?“ Трети мъдро заключиха „Няма такова нещо като безплатен обяд.“ Даже министър Калчев в становището на Министерството на държавната администрация, отправено по повод искане от Комисията по транспорта и съобщенията към Народното събрание, заяви „Ред Хат спря безплатната поддръжка на продуктите си.“
Голяма част от хората не разбират икономическите процеси, а ако ги разбират, тогава пък идея си нямат от ИТ или разглеждат софтуера, като нормален продукт. Въпросните стъпки от страна на компаниите, разпространяващи Линукс, са напълно нормални и очаквани.
Една компания съществува, за да печели пари. Тя трябва да има приходи, защото фирмите имат разходи по заплати на персонала, наеми на офиси, данъци, осигуровки и др. Ако бизнес моделът на фирмата е да печели пари от дистрибуция на Линукс, от поддръжка по Интернет и автоматично обновяване, в такъв случай след първоначалните промоции за привличане на потребители, е абсолютно логично фирмата да спре с безплатните неща и да започне да иска пари за услугите, които предлага. Не забравяйте простата истина, на която се крепи икономиката. Основната цел на една фирма е да печели пари. Фирмите се занимават с дистрибуция на Линукс, за да печелят пари.
В бъдеще фирмите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс, ще използват различни похвати, за да задължават потребителите да плащат. Забележете, че не става въпрос за трикове за заобикаляне на лиценза ДжиПиЕл или други нелоялни похвати. Това са абсолютно нормални похвати.
Ограничения при обновяването. Обновяването на операционната система е критичен фактор в днешно време. Услугата за автоматично обновяване е успешен бизнес модел. Ако изтеглите дадена дистрибуция на Линукс безплатно от сайта на компанията, нямате право на обновяване. Ако си закупите копие на дистрибуцията, имате право на обновяване в рамките на даден период. Лицензът не Ви спира да инсталирате дистрибуцията на 10 компютъра, въпреки че сте закупили само едно копие. Проблемът е, че ще имате автоматично обновяване само за единия от компютрите. По същия начин, лицензът не Ви спира да копирате кръпките на останалите компютри. Проблемът е, че операцията отнема време и ресурси и излиза по-евтино да си поръчате обновяване за 10 компютъра, а не да се занимавате да разгадавате как работи системата за обновяване, за да може да я заобиколите.
Някои дистрибуции включват в себе си и несвободен софтуер. Примерно, някои версии на дистрибуцията СуЗе съдържат офис пакета СтарОфис, който не е свободен софтуер. По този начин може да инсталирате дистрибуцията само на един компютър. Ако я инсталирате на втори компютър, трябва да сте сигурни, че на втория компютър инсталирате само свободен софтуер.
Както съществуват комерсиални дистрибуции и програми, така съществуват и некомерсиални дистрибуции. Некомерсиалните дистрибуции се правят от доброволци и движещата сила отново е косвената печалба. Разработчиците събират различните програми и окомплектоват дистрибуция на Линукс. Компаниите правят дистрибуции на Линукс, за да печелят пари. Некомерсиалните дистрибуции съществуват, за да бъдат ползвани от създателите им, а не за да бъдат продавани. Разработчиците направиха толкова свободен софтуер и сега не върви да го купуват от компаниите, занимаващи се с дистрибуция на Линукс (или да купуват услуги по обновяване). Това е все едно да продаваш краставици на краставичар. Най-известната некомерсиална дистрибуция е Дебиан (Debian). Няколко факта за Дебиан:
По същия начин както общността от разработчици успя да създаде свободен софтуер, по-добър от комерсиалния, така същата общност успя да създаде и дистрибуция, която е по-добра от комерсиалните дистрибуции на Линукс. Без никакви скрупули, Дебиан може да бъде обявена за най-добрата дистрибуция.
Дебиан има най-мощната система за обновяване на софтуера.
Понеже е некомерсиална дистрибуция, Дебиан няма ограничения за изтегляне и обновяване, които ги имат комерсиалните дистрибуции..
Дистрибуцията на Дебиан включва над 10 000 програми.
Дебиан има над 1 000 разработчика, които са отговорни за пакетиране и поддръжка на програмите, които разпространяват.
По-важните решения в Дебиан се вземат чрез гласуване. Право на глас имат регистрираните разработчици.
Лидерът на Дебиан се избира чрез гласуване всяка година. Повече информация за ролята и начина на избиране на лидерът на Дебиан може да видите тук.
Дебиан има Обществен договор, в който се споменават какви са задълженията от страна на Дебиан, към неговите потребители. Общественият договор може да бъде намерен тук.
Дебиан има годишен бюджет от около 10 000 до 30 000 долара. С този нищожен, направо смешен, бюджет разработчиците на Дебиан успяват да създадат най-добрата дистрибуция.
Половината от разработчиците на свободен софтуер използват Дебиан. Както споменахме по-горе, на компаниите е трудно да продават краставици на краставичар. Може да видите статистиката тук.
Последните шест месеца Дебиан има най-бърз темп на разпространение спрямо останалите дистрибуции. Отчасти това се дължи на факта, че комерсиалните дистрибуции започнаха да слагат цени за услугите си. Може да видите статистиката тук.
Пълно изследване и информация за Дебиан има тук. Статията е задължителна за мениджерите в сферата на ИТ, за да видят как нараства броя на поддържаните пакетите, броя на отговорниците по поддръжка и производителността на труда. В документа се споменава, че един отговорник е отговорен средно за 350 софтуерни пакета и производителността на труда е нараснала 3-5 пъти с разработването на системата за автоматично управление на пакетите. Няма комерсиална дистрибуция, която може да се похвали с подобни успехи. Частичен превод на документа на български език може да бъде намерен тук. Може да прочетете много аргументирани твърдения „Защо Дебиан“ тук. Статията е на английски.
Отговорът на въпроса „Има ли безплатен обяд?“ е „Да, има безплатен обяд, ако може да готвите.“ За мен обядът е безплатен, защото мога да готвя. Като професионалист, занимаващ се с ИТ и софтуер, мога да инсталирам, да настроя и да ползвам ОС Линукс. От тази гледна точка на мен ми излиза безплатно или по-евтино. Все пак аз заделям от свободното си време да създавам свободен софтуер. Но има доста голям брой потребители, които само ползват, без да създават свободен софтуер. Те са инвестирали само време и усилия да се запознаят с Линукс, но не и средства за закупуване, обновяване и лицензи. От тази гледна точка, в сравнение с Уиндоус на тях им излиза безплатно, защото не са похарчили пари.
Ако разгледаме въпроса от гледна точка на обикновените потребители, то той трябва да се перифразира по следния начин „Може ли да се постигне по-качествен и по-евтин обяд?“ Отговорът на така поставения въпрос е „Твърдо да.“
Обикновените потребители имат полза от конкуренцията. Изборът и конкуренцията са майка на прогреса. Изборът и конкуренцията означават по-ниски цени, по-добро качество, постоянно развитие и усъвършенстване на продуктите. Монополът е точно обратното на изброените неща. Потребителите имат избор между Уиндоус, Юникс, комерсиална или некомерсиална дистрибуция на Линукс. Некомерсиалните дистрибуции също имат поддръжка. Потърсете за специалист или фирма, която се занимава с Линукс. Сигурен съм, че ще намерите платена поддръжка, обучение, инсталиране, настройки, обновяване и пр. на разумни цени.