За съжаление, с това се изчерпват качествените преводи. Останалите преводи са в много трагично състояние. Има програми, превеждани от различни преводачи. Започнати от един, после друг е превеждал и накрая преводът на програмата е в окаяно състояние. Една част от нещата следват един стил, друга част следват друг стил, а има и една немалка част, която не е преведена. Граматическите грешки се срещат навсякъде. Ако има едно правилно изречение в превода, това е постижение за преводача. Има повече думи с правописни грешки, отколкото правилно написани думи. Голяма част от преводачите, които участват в такива преводи не владеят български език, но продължават да превеждат с голямо самочувствие. Често интересът им се изчерпва много бързо и те зарязват преводите. След това се пуска нова версия на програмата, а преводът не е обновен, защото преводачът му е омръзнало да си играе на преводи. Много често псевдо преводачите не оставят адрес за връзка. Разработчиците на тези програми приемат преводите без проблеми. Те не говорят български език и за тях е невъзможно да оценят качеството на превода.

За съжаление няма ефективно противодействие срещу наложилият се модел. Просто моделът следва максимата „Каквото и сам си направиш, друг не може да ти го направи.“ От Майкрософт трябва да дадат медали на тези преводачи за разпространение на техния софтуер.

Преводите са изключително важни, за да може да се приеме даден продукт. Той се явява фасадата, лицето на програмата. Няма значение, колко е хубава програмата и как стабилно работи, ако се демонстрира с един куп дразнещи грешки. Потенциалните потребители веднага ще я отхвърлят. Всеки разумен човек ще си каже „Тез не могат да пишат, пък тръгнали софтуер да правят.“ Обикновените потребители не могат да разберат разликата, че програмите се пишат от едни други хора, които нямат нищо общо с хората, които ги превеждат и качеството на програмите не зависи от техните преводи. Но изводите, които те си правят са точно такива.

За съжаление, проблемът не се разбира от голяма част от псевдо преводачите. Те не могат да осъзнаят, че в вместо да изпишат вежди, изваждат очи. Не могат да разберат, че ако една работа не се върши като хората, по-добре изобщо да не се върши. Съжалявам, че изричам тези думи, но това е истината. Много по-добре е да няма превод, отколкото некачествен превод, който не стига, че не върши работа, но и отблъсква потенциалните потребители. Изкарал съм малко преводи от подобен тип, които могат да служат за образец какво НЕ трябва да се прави и защо е по-добре да няма подобни преводи и преводачи. Снимките се намират тук. Забележете, че това не е изключение. По-голяма част от преводите са в подобно положение.

В условията на глобализация, производителността на труда ще бъде важен фактор за просперитета на нациите. За да се увеличи производителността на труда на потребители, е необходимо унифициране на интерфейсите и преводите. В различните програми един термин трябва да означава едно и също нещо и съответната операция да се намира на едно и също място. Така ще се намали времето за запознаване с нови програми. За съжаление, ние не можем да влияем в голяма степен на промяната на потребителския интерфейс на дадена програма, но може да уеднаквим преводите, така че да улесним максимално потребителите.